Виждаш ли тези очи, да точно тях. Различни са нали, вече не са същите. Гледат те по различно. Не виждаш блясък в тях,а бездна. Този поглед плаши те, толкова проницателен и празен. Губиш се в тях и не можеш да намериш пътя обратно. Какво ли ги промени толкова? Промениха ги хората. Тези неблагодарни същества ,също изгубили душите си преди време. Изцедиха до последната капка и моята душа. Сега съм безмилостна и празна..като всички тях! Ще се изгубя безвъзвратно,ще живея в спомени. Но погледни ме отново,потърси забравената радост. Проправи си път през болката,пребори се с чудовищата ми и ме върни обратно. И знай,че върнеш ли блясъка в очите ми вечно теб ще търсят те. Някой  ден някой ще се престраши и ще ме избави от самотата ми. Някой ,който на мене ще държи ,някой на който след време усмивката ми ще се дължи. :